С опашка като ножица се стрелкаш
и режеш ти небесната коприна,
в небето ясно гушка снежна белкаш,
и носиш се над светлата родина.
Аз виждам как се къпеш в росата,
облякла свойта лъскава жилетка.
Съзирам често горе в небесата
красивата ти черничка наметка.
Но есен ти на медените жици
седиш смълчана, готвиш се за полет.
И ето, литваш с твоито сестрици:
"Довиждане до следващата пролет."
1974 г.
