ЛЯСТОВИЧКА
Легендата за Прокна, дъщерята на атинския цар Пандион, е неразделно свързана с легендата за нейната сестра Филомела. Омъжена за тракийския цар Терей, който дошъл на помощ на баща й в някаква война, Прокна родила от него сина си Итис. Понеже Терей прелъстил Филомела, Прокна решила да го накаже за назидание. Тя убила своя син, нарязала го на части и го сготвила в казан, за да го поднесе като ястие на мъжа си. По-късно, когато той опитал ястието, му казала истината и успяла да избяга заедно със сестра си.
Обезумял от мъка, Терей се спуснал да ги преследва и щял да ги настигне, ако двете сестри не се обърнали към боговете с молба за пощада. И двете били превърнати в птици: Прокна станала красив славей, а Филомела - грациозна лястовица. Звуците, които издава лястовичката, се обясняват именно с това, че Терей, мъжът на Прокна, изрязал езика на Филомела.
Според друга версия издаваният от лястовицата звук приличал на вика на каещата се душа, когато огласяла своето разкаяние. "Лястовицата поглъща храната си, не кацвала, а летейки - така и човекът, далеч от тленното, трябва да дири небесното... Зададе ли се зима и студ, лястовицата отлита отвъд моретата - тъй и човекът трябва да бяга от горчивините и студа на света и в топлотата на любовта да изчаква, докато враговете на изкушението се отстранят от духа му."
Лястовицата е птица, свързана с Афродита на Балканите и с Ищар (Астарта) в Близкия Изток. В египетската митология Изида всяка всяка вечер се превръщала в лястовица и оплаквала своя любим Озирис. В християнството тази птица е смятана за едно от въплъщенията на Исус. Онези, които се обръщат с молитва към Господа, наподобяват лястовички, които са винаги гладни и страдащи.
Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано – човек трябва да се потруди за него, така както лястовичката упорито отглежда малките си.
Лястовичката, която влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност. Влизаща през вратата птица е символ на ново начало и нов живот, на приближаващ успех и благоденствие.
В античната и средновековна поезия лястовичката е символ на забравената дума, неизреченото слово. В хералдиката се изобразява като Мартлет или Мерлет и символизира по-малките синове, които нямат наследство.
Източник chudesa.net
.JPG)
"МАЙЧИНА СЪЛЗА"
През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.
Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.
Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра: - Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът. - Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
Ангел Каралийчев
Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра: - Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът. - Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.
Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...
Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
Ангел Каралийчев
Източник siqnie2717.blogspot
Живея в Пловдив и поех по пътя за родния ми край, а именно Разград. Там живее моята майка и отидох да я видя през летния ми отпуск.
Разград е малък, но много спретнат, красив и чист град, с приветливи и усмихнати хора. Наричат го града на цветята не случайно, а и сами ще се убедите от снимките, които ще видите. Тук цветята са като произведения на изкуството, под формата на делви, пеперуди, чаши и какво ли още не.
Прочитайки съвсем случайно новините в столичен ежедневник се натъкнахме на интересна новина. В Търговище се била родила бяла лястовичка, която местните считали за предвестник на доброто и благополучието.
Съвсем спонтанно с моята майка и наши приятели решихме да проверим дали нашият късмет ще проработи и дали ще имаме щастието и ние да видим такова чудо на живо.
Потеглихме за Търговище в един хубав, слънчев ден с надеждата да зърнем това чудо на природата. Знаехме, че лястовичката е свила гнездо над местна чешма с минерална вода в Търговище. Бяхме решили да стоим докато я видим, така че се бяхме въоръжили с търпение и имахме готовност да прекараме там целият ден пък каквото ще да става. Стигнахме до описаното място, видяхме гнездата, но в тях и около тях бяха само общоизвестните черни лястовички. Помислихме първоначално, че това е някаква шега, че на това място живее бяла лястовичка. В близкото до чешмата заведение попитахме хората и те ни казаха, че наистина се появила бяла лястовичка, която се родила тази година, но вече се научила да лети и малко било вероятно да се види.
Идвали дори журналисти, които почти непрестанно чакали 2-3 дни, за да я снимат, но безуспешно и ни казаха, че ако имаме късмет може и да я видим. Ние все пак не загубихме надежда и решихме да изчакаме. Погледите ни бяха непрекъснато вперени в гнездата, в дърветата наоколо и въобще….бяхме решили да стоим на пост, както се казва.
ПЪТЕПИС: КЪСМЕТЛИЙСКИ ЛЕТЕН ДЕН
БЯЛАТА ЛЯСТОВИЧКА
Това, което ми се случи по време на моето пътуване в северна България е нещо, което може би никога не е спохождало повечето хора или нещо, което малцина са имали късмета да видят.Живея в Пловдив и поех по пътя за родния ми край, а именно Разград. Там живее моята майка и отидох да я видя през летния ми отпуск.
Разград е малък, но много спретнат, красив и чист град, с приветливи и усмихнати хора. Наричат го града на цветята не случайно, а и сами ще се убедите от снимките, които ще видите. Тук цветята са като произведения на изкуството, под формата на делви, пеперуди, чаши и какво ли още не.
Прочитайки съвсем случайно новините в столичен ежедневник се натъкнахме на интересна новина. В Търговище се била родила бяла лястовичка, която местните считали за предвестник на доброто и благополучието.
Съвсем спонтанно с моята майка и наши приятели решихме да проверим дали нашият късмет ще проработи и дали ще имаме щастието и ние да видим такова чудо на живо.
Потеглихме за Търговище в един хубав, слънчев ден с надеждата да зърнем това чудо на природата. Знаехме, че лястовичката е свила гнездо над местна чешма с минерална вода в Търговище. Бяхме решили да стоим докато я видим, така че се бяхме въоръжили с търпение и имахме готовност да прекараме там целият ден пък каквото ще да става. Стигнахме до описаното място, видяхме гнездата, но в тях и около тях бяха само общоизвестните черни лястовички. Помислихме първоначално, че това е някаква шега, че на това място живее бяла лястовичка. В близкото до чешмата заведение попитахме хората и те ни казаха, че наистина се появила бяла лястовичка, която се родила тази година, но вече се научила да лети и малко било вероятно да се види.
Идвали дори журналисти, които почти непрестанно чакали 2-3 дни, за да я снимат, но безуспешно и ни казаха, че ако имаме късмет може и да я видим. Ние все пак не загубихме надежда и решихме да изчакаме. Погледите ни бяха непрекъснато вперени в гнездата, в дърветата наоколо и въобще….бяхме решили да стоим на пост, както се казва.
Изведнъж моята майка извика …..
- Ето я, ето я !
Аз погледнах и също видях в полет бялата лястовичка ! О, чудо …това беше едно малко, красиво същество, което е описано още в разказа на Йордан Йовков „По жицата”. Това беше символа на надеждата, вярата в доброто и всичко най-красиво. Щастието ни беше огромно, че успяхме да я видим. Тя кацна на клонче, на което като че ли позираше пред гледащите с надежда хора. Закачливо повдигаше от време на време крилото си, като че ли да ни поздрави и радостна от факта, че е наблюдавана и има такъв интерес към нея. Всички я снимаха с камерите на телефоните, с фотоапарати и казваха, че такова чудо се случва веднъж на 100 години.
Хората от близкото заведение се обадиха веднага на журналиста от местната телевизия, който няколко поредни дни се е опитвал да направи репортаж за нея, но така и не я е видял. Журналиста пристигна много развълнуван, но лястовичката отново се беше скрила. Така минаха около 15 минути и тя отново се появи, така че и неговото търпение беше възнаградено и той имаше благоприятната възможност да направи един много хубав репортаж за нея. Тя отново позираше с удоволствие ! А той ни попита дали сме си пожелали нещо и дали сме доволни от това, което сме видели.
Така, след като зърнахме това невероятно чудо, се насочихме към пикник сред природата. Стигнахме до близкото село Вардун, в което тече чешма с лековита минерална вода, помогнала на много хора при различни здравословни проблеми. За това място научихме от книгата „Лековити места и чудотворни икони в България”. Може би странно съвпадение, а за някой може би невероятно, но……..минавайки през тревата открих четирилистна детелина.
Това беше втори, невероятен късметлийски шанс за този ден. Веднага си помислих, че това са неща, които не могат да ти се случат всеки ден. Около мястото с четирилистната детелинка се разхождаше едно малко слабичко кученце. Решихме да го нахраним с част от сандвичите, които носехме. То беше малко наплашено, но виждайки, че сме добронамерени към него се приближи и скорострелно си хапна всичко, което му дадохме. Така удовлетворени от видяното, поехме отново към Разград с мисълта за хубавото, което ни предстои.
Разказ на Десислава Бакалова.
Източник razhodka.com
„Аз я видях, ще я видите и вие”.Всеки човек се е сблъсквал с надеждата, вървейки по своя земен път. Тя е едно от онези неотменими неща в живота, които ни дават сили да продължим напред, дори и в най- трудните моменти. Според мен надеждата не може да се обясни точно, за нея няма изчерпателно определение. Тя е различно усещане за всеки човек. Но най- общо казано тя, заедно с любовта и вярата, е едно от нещата, които ни запазват живи.
Тя, надеждата, ни носи радост в тъжните моменти, дава ни сила, когато се чувстваме слаби и ни помага да продължим напред, когато не виждаме изход.
Един от „пресните” примери, които мога да дам, е случаят със затрупаните чилийските миньори. Този случай представляваше една голяма човешка трагедия, от която сякаш нямаше изход. Но именно надеждата беше светлият лъч за миньорите и техните спасители и близки, че отново ще видят слънчева светлина. И това стана, защото според мен надеждата дава изключителна сила и вяра в доброто.
Аз мисля, че надеждата винаги кръжи около нас. Трябва само да отворим очи и да я потърсим, само тогава ще я видим. Аз я видях и още много хора са я видели, дано я видите и вие.
Силвия Ангелова 12 „а” клас
Надежда ли? Съществува ли подобно нещо изобщо? Естествено, че съществува. Надеждата е това, което ни крепи в трудните моменти. Това, което ни кара да вярваме в доброто, в хората и в себе си. Когато сме потопени в мъка, страдание, нещастие, лъжи, алчност, лицемерие и високомерие, надеждата ни кара да продължим напред с подновени сили и вяра.
Тя е нещо свято, безценно, значимо за всички ни и безкрайно.
Неслучайно хората са казали:”Надеждата умира последна”. Тя кара корабокрушенеца да продължава да плува, майката да бди над детето си, ученикът да продължава да учи, писателят да продължава да твори, влюбеният да не спира да обича…
Всеки ден на улицата виждаме просяци, но колко от нас се запитват какво ги е довело до просия? Обвиняваме ги в мързел, неграмотност, различна социална принадлежност, но запитваме ли се как е протекъл животът им? Колко болести, страдания, моменти на обезверение, бленувания и мечти са преживели?
Всички нас ни крепи вярата в доброто. Всеки има нужда да вярва в нещо. Всеки има нужда от вяра, надежда и любов.
Векове наред надеждата намира отражение в изкуството. Тя е навсякъде около нас, но не всеки я забелязва.
В разказа „По жицата” надеждата е представена като бяла лястовица също както и в ралния живот- сред многото черни и мрачни тревоги тя е като бял слънчев лъч. Бялото е символ на чистотата, щастието и безгрижието. Очите на Гунчовата дъщеря светват, когато тя чува за лястовицата. Въпреки че болестта е стопила физическите и сили, в сърцето и не спира да блуждае бялата надежда.
Толкова ли е трудно да бъдем човечни и милосърдни? Толкова ли е трудно човек да вярва в доброто? Ще има ли ден, в който да не ставаме свидетели на злоба, завист, интригантство и клюкарство?
Всички тези неща пречат на надеждата, любовта и вярата да си намерят място в нашите души.
Ако само за миг се вгледаме в себе си дали това, което ще видим, ще ни хареса?
Животът е един! Не го пропилявайте, защото ден след ден той преминава като през писта с препятствия. Но в един момент си задаваме въпроса:”Има ли смисъл да живеем?” Има! И надеждата, че нещата ще се подобрят, ни кара да продължаваме да живеем.
Надеждата помага на личността да се извиси към духовното и да надскочи материалното, да се справяме с трудностите и проблемите и да се радваме на чуждите и своите успехи. Достатъчно е само да повярвате.Аз повярвах, повярвайте и вие!
Вилхелмина 10а клас
Има ли я наистина бялата лястовица се питаме и днес. Благодарение на напредналите технологии, ако не я видим на живо, то поне снимана с фотоапарат или видеокамера/ както и неотдавна показаха в новините по телевизията заснета бяла лястовица в България/.
За съжаление не можем да кажем същото и за годините, в които са живели семействата на Гунчо и Моканина от разказа „ По жицата” на Йордан Йовков. Животът на хората е бил труден и беден. Разказът е пропит с мъка и надежда, болка и вяра, страдание и упование в доброто. Не че в днешни времена животът е приказка, но мъката и болката се срещат по – рядко.
Днес, във време на демокрация, животът ни е улеснен, защото има много болници с добри специалисти и много от болестите могат да бъдат излекувани. Нуждаем се от повече хора като Моканина. Той е призван да бъде опора във вярата на страдалците. Макар, че нито е „чувал”, нито е „виждал” бялата лястовичка, добруджанският овчар вярва в съществуването и.
Чрез благородната лъжа за нея, той сътворява „чудото” и така стига до свое духовно извисяващо преживяване. Думите „…Аз я видях, ще я видите и вие!” звучат като благословия, като молитва и заклинание. Срещата с човешкото страдание го кара да проумее, че истината може да убива, а вярата да дава сила.
Обикновено за българина истинско е това, което можеш да видиш, чуеш и пипнеш сам. В днешни времена голяма част от хората са загубили вярата в доброто, в Бог, в самите тях, а на нейно място се е настанила злобата, завистта, стремежът за материално богатство. И днес сме готови да излъжем, но в повечето случаи не благородно като Моканина, а за да се облагодетелстваме, да придобием нещо, което не е наше.
Иска ми се наистина бялата лястовица да я има и тя да може да излекува хората и да им върне вярата в доброто.
Илина Любенова VІІІа клас
26 СОУ ”ЙОРДАН ЙОВКОВ”
„АЗ Я ВИДЯХ, ЩЕ Я ВИДИТЕ И ВИЕ”
Йордан Йовков създава един от най- прекрасните образи на надеждата, в своя разказ „По жицата”, а именно този на бялата лястовица. От този момент нататък тя се превръща в символ на надеждата, който остава вечен, и то не само в българската литература, а и в живота на всеки един от нас – българите. „Аз я видях, ще я видите и вие”.Всеки човек се е сблъсквал с надеждата, вървейки по своя земен път. Тя е едно от онези неотменими неща в живота, които ни дават сили да продължим напред, дори и в най- трудните моменти. Според мен надеждата не може да се обясни точно, за нея няма изчерпателно определение. Тя е различно усещане за всеки човек. Но най- общо казано тя, заедно с любовта и вярата, е едно от нещата, които ни запазват живи.
Тя, надеждата, ни носи радост в тъжните моменти, дава ни сила, когато се чувстваме слаби и ни помага да продължим напред, когато не виждаме изход.
Един от „пресните” примери, които мога да дам, е случаят със затрупаните чилийските миньори. Този случай представляваше една голяма човешка трагедия, от която сякаш нямаше изход. Но именно надеждата беше светлият лъч за миньорите и техните спасители и близки, че отново ще видят слънчева светлина. И това стана, защото според мен надеждата дава изключителна сила и вяра в доброто.
Аз мисля, че надеждата винаги кръжи около нас. Трябва само да отворим очи и да я потърсим, само тогава ще я видим. Аз я видях и още много хора са я видели, дано я видите и вие.
Силвия Ангелова 12 „а” клас
Надежда ли? Съществува ли подобно нещо изобщо? Естествено, че съществува. Надеждата е това, което ни крепи в трудните моменти. Това, което ни кара да вярваме в доброто, в хората и в себе си. Когато сме потопени в мъка, страдание, нещастие, лъжи, алчност, лицемерие и високомерие, надеждата ни кара да продължим напред с подновени сили и вяра.
Тя е нещо свято, безценно, значимо за всички ни и безкрайно.
Неслучайно хората са казали:”Надеждата умира последна”. Тя кара корабокрушенеца да продължава да плува, майката да бди над детето си, ученикът да продължава да учи, писателят да продължава да твори, влюбеният да не спира да обича…
Всеки ден на улицата виждаме просяци, но колко от нас се запитват какво ги е довело до просия? Обвиняваме ги в мързел, неграмотност, различна социална принадлежност, но запитваме ли се как е протекъл животът им? Колко болести, страдания, моменти на обезверение, бленувания и мечти са преживели?
Всички нас ни крепи вярата в доброто. Всеки има нужда да вярва в нещо. Всеки има нужда от вяра, надежда и любов.
Векове наред надеждата намира отражение в изкуството. Тя е навсякъде около нас, но не всеки я забелязва.
В разказа „По жицата” надеждата е представена като бяла лястовица също както и в ралния живот- сред многото черни и мрачни тревоги тя е като бял слънчев лъч. Бялото е символ на чистотата, щастието и безгрижието. Очите на Гунчовата дъщеря светват, когато тя чува за лястовицата. Въпреки че болестта е стопила физическите и сили, в сърцето и не спира да блуждае бялата надежда.
Толкова ли е трудно да бъдем човечни и милосърдни? Толкова ли е трудно човек да вярва в доброто? Ще има ли ден, в който да не ставаме свидетели на злоба, завист, интригантство и клюкарство?
Всички тези неща пречат на надеждата, любовта и вярата да си намерят място в нашите души.
Ако само за миг се вгледаме в себе си дали това, което ще видим, ще ни хареса?
Животът е един! Не го пропилявайте, защото ден след ден той преминава като през писта с препятствия. Но в един момент си задаваме въпроса:”Има ли смисъл да живеем?” Има! И надеждата, че нещата ще се подобрят, ни кара да продължаваме да живеем.
Надеждата помага на личността да се извиси към духовното и да надскочи материалното, да се справяме с трудностите и проблемите и да се радваме на чуждите и своите успехи. Достатъчно е само да повярвате.Аз повярвах, повярвайте и вие!
Вилхелмина 10а клас
Има ли я наистина бялата лястовица се питаме и днес. Благодарение на напредналите технологии, ако не я видим на живо, то поне снимана с фотоапарат или видеокамера/ както и неотдавна показаха в новините по телевизията заснета бяла лястовица в България/.
За съжаление не можем да кажем същото и за годините, в които са живели семействата на Гунчо и Моканина от разказа „ По жицата” на Йордан Йовков. Животът на хората е бил труден и беден. Разказът е пропит с мъка и надежда, болка и вяра, страдание и упование в доброто. Не че в днешни времена животът е приказка, но мъката и болката се срещат по – рядко.
Днес, във време на демокрация, животът ни е улеснен, защото има много болници с добри специалисти и много от болестите могат да бъдат излекувани. Нуждаем се от повече хора като Моканина. Той е призван да бъде опора във вярата на страдалците. Макар, че нито е „чувал”, нито е „виждал” бялата лястовичка, добруджанският овчар вярва в съществуването и.
Чрез благородната лъжа за нея, той сътворява „чудото” и така стига до свое духовно извисяващо преживяване. Думите „…Аз я видях, ще я видите и вие!” звучат като благословия, като молитва и заклинание. Срещата с човешкото страдание го кара да проумее, че истината може да убива, а вярата да дава сила.
Обикновено за българина истинско е това, което можеш да видиш, чуеш и пипнеш сам. В днешни времена голяма част от хората са загубили вярата в доброто, в Бог, в самите тях, а на нейно място се е настанила злобата, завистта, стремежът за материално богатство. И днес сме готови да излъжем, но в повечето случаи не благородно като Моканина, а за да се облагодетелстваме, да придобием нещо, което не е наше.
Иска ми се наистина бялата лястовица да я има и тя да може да излекува хората и да им върне вярата в доброто.
Илина Любенова VІІІа клас
Източник 26coy.net
Бяла лястовичка се учи да лети, след като се излюпи в сряда заедно с три черни братчета в добре укрепено гнездо. Чудото ощастливи бургаския квартал Горно Езерово -къщата на семейство Петрови.
Птичките са се сгушили на уютното местенце, необезпокоявани от никого. Но домакините веднага забелязали красиво сглобеното с финни пръчици дълбоко гнездо и се чувстват специално избрани от лястовичките.
Новината за бялата лястовица ведната се разчу из квартала. Заизреждаха се талази от комшии, приятели, близки, познати, роднини и случайни минувачи. "Само такса и табела "Атракцион" не сме сложили", шегува се домакинята Илияна Петрова.
Всеки гост е добре дошъл в двора на къщата в Горно Езерово. Хората идват с надежда за изцеление и си пожелават най-милото да им се случи.
Гостите снимат бялата лястовица с какъвто апарат имат под ръка и се радват на това благоденствие, особено днес - на Еньовден.
БЯЛА ЛЯСТОВИЧКА ВДЪХНА НАДЕЖДА В ГОРНО ЕЗЕРОВО
Бяла лястовичка се учи да лети, след като се излюпи в сряда заедно с три черни братчета в добре укрепено гнездо. Чудото ощастливи бургаския квартал Горно Езерово -къщата на семейство Петрови.
Птичките са се сгушили на уютното местенце, необезпокоявани от никого. Но домакините веднага забелязали красиво сглобеното с финни пръчици дълбоко гнездо и се чувстват специално избрани от лястовичките.
Новината за бялата лястовица ведната се разчу из квартала. Заизреждаха се талази от комшии, приятели, близки, познати, роднини и случайни минувачи. "Само такса и табела "Атракцион" не сме сложили", шегува се домакинята Илияна Петрова.
Всеки гост е добре дошъл в двора на къщата в Горно Езерово. Хората идват с надежда за изцеление и си пожелават най-милото да им се случи.
Гостите снимат бялата лястовица с какъвто апарат имат под ръка и се радват на това благоденствие, особено днес - на Еньовден.
Значенията на лястовицата
Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, изгрева на слънцето, утрото, пролетта, чувството за прилежност, домашния уют, бащиното наследство.
Младата лястовичка е символ на жаждата за духовна храна.Лястовичката е предвестник на доброто, щастието,началото, което обаче не винаги е гарантирано. Спомнете си пословицата "Една лястовичка пролет не прави". Тя се среща още у Аристотел и Аристофан.
Посредник между живота и смъртта
Лястовичката, прелитаща зад морета и океани, се свързва с другия свят, със смъртта, явява се посредница между смъртта и живота, далечното чуждо море и близката родна земя.
Лястовичката, която влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност, на нестабилността и ненадеждността на живота, щастието и уюта. Това символично значение на образа има развитие в литературата и изкуството почти до наши дни. Припомнете си в това число "По жицата" на Йордан Йовков ТУК.
Асоциира се с вълни и върба. В поезията често тя е забравената дума, неизреченото слово.
В Китай лястовичката означава дръзновение, опасност, вярност, приближаващ успех, благоприятни промени. Китайците означават лястовичката с пиктограма или традиционна рисунка, на която се изобразени главата, тялото, крилата и опашката на тази птичка.
Морската лястовица повишава потентността
Обикновената градска лястовица (Hirundo gutturalis) се среща в Централен и Северен Китай в изобилие. Разпространени видове са ивичестата (градската) и червената лястовица.
Знаменитата супа от лястовичи гнезда се приготвя от гнездата, които индийската рибарка или буквално "морската лястовица", обитаваща Малайския архипелаг, изгражда от морски водорасли. Смята се ,че това е подсилваща храна, която повишава потентността.
Понякога наричат Пекин Лястовичи град, тъй като огромното количество от тези птици свиват гнезда в стари столични домове. Ако долети лястовичка и започне да си прави гнездо на ново място, независимо дали това е къща или магазин, това предвещава късмет в скоро време или благоприятна промяна за собственика на магазина или живущите в този дом.
В Япония олицетворява и невярност, и привързаност към дома, и майчина грижа. В хералдиката (времето на церемониалмайсторите, които се занимават с произхода, създаването и ползването на гербовете и други символични знаци) се изобразява като Мартлет, Мерлет или Мерлот и символизира по-малките синове, които нямат своя земя.
Лястовичката носи рожба в дома
Във всички култури лястовичката е символ на пролетта и възраждането. Според вярванията тя олицетворява силите на доброто и е посредник между хората и Бога. Ако ластовичка е свила гнездо под покрива на твоя дом, това е знак за добри новини, може би за очаквана рожба.
Талисман във вид на лястовица дава съобразителност, въображение, талант и помага за реализация на мечти и идеи.
Затова лястовичката толкова често присъства върху поздравителни картички и заедно с мартеницата се подарява символична лястовичка.
Лястовицата символизира Европейския съюз
Когато през януари 2003 година Гърция стана председател на Европейския съюз на принципа на ротацията, към символа на европейския съюз тя добави лястовица.
Лястовицата, заедно с кукувичката (ангел-пазител, който носи ключовете от рая) и щъркела (свещена птица, предвещаваща щастие) е един от националните символи на Украйна, символ на богатство и роднински връзки.
ГАДАНИЯТА ПО СЪНИЩАТА С ЛЯСТОВИЦА
Ако видите насън ластовичка, която лети ниско над земята, това означава скорошни промени, които ви липсват много. Не е изключено те да са свързани със смяна на партньора, който вече ви е омръзнал.Ако храните насън лястовичка, в скоро време ще се ползвате с популярност сред противоположния пол, харесва ви да флиртувате, да привличате вниманието към себе си, за водите за носа неравнодушните. Скоро обаче този период ще приключи и тогава ще се окажете на мястото на отсрещната страна.
Ако видите насън лястовичка, която си прави гнездо под покрива на вашата къща, това означава желание за постоянство, спокойствие, уют, които явно не ви достигат.
Ако сънувате, че хващате лястовичка, скоро време ще се запознаете с човек, който силно ще се привърже към вас. Ако я хванете, може би привързаността и симпатията ви ще бъде взаимна. Ако се стигне до сексуален контакт, не съдете за човека веднага, понякога хората грешат от първия път.
Ако в съня си сте наблюдавали полета на няколко лястовички, значи ви е съдено да изпитате нещо необичайно и пълно със страст. И то ще е в онази област на интимния ви живот, която до този момент сте смятали за неприемлива.
Изтоник 24chasa.bg
БЯЛИ ЛЯСТОВИЧКИ СЕ
ИЗЛЮПИХА В БУРГАС
Бяли лястовички се излюпиха в дома на Илияна и Любомир Петрови от бургаския квартал "Горно Езерово".
В събота (8 юни 2013 г.) семейство Петрови откриватдвете бели птички заедно с още две черни лястовичета, излюпени в новопостроеното гнездо в дома им. По думите на Илияна Петрова бялата лястовица е донесла здраве и късмет в дома им след появата симиналата година.
Според християнството бялата лястовица е свещена птица – смята се за едно от въплъщенията на Иисус Христос. В народните вярвания пък е символ на чистота и надежда.
Източник petel.bg
.jpg)
Жена целуна птичката и започна
да чува по-добре
КМЕТ ХВАНА БЯЛА ЛЯСТОВИЦА
Глухи и болни тръгнаха към шуменското село Мировци
Бяла лястовичка досущ като тази на Йордан Йовков уловил кметът на шуменското село Мировци Валентин Христов. Само за по-малко от денонощие дечурлига и работници по временната заетост разнесли мълвата за находката по съседните села и вчера към Мировци тръгнаха болни и просто любопитни от съседните Преселка и Сечище.
"И баба от Беджене пиши и тя ще дойде", каза хлапак от селото в желанието си да предаде още по-масова представа за събитието. Село Мировци е между Шумен и Добрич и някъде по тези места трябва да е видял или чул за птичката и Йовков, преди да я превърне в героиня на разказа "По жицата".
Малкото птиче събрало селяните под жицата до магазина в понеделник следобед. Контрастирало с останалите си събратя. "86-години съм живял, всичките окопи съм минал в Сърбия през войната, такова животинче нито бях виждал, нито бях чувал", слисан по детски обясни пред "Монитор" най-възрастният мировчанин Христо Ангелов.
Малкото птиче събрало селяните под жицата до магазина в понеделник следобед. Контрастирало с останалите си събратя. "86-години съм живял, всичките окопи съм минал в Сърбия през войната, такова животинче нито бях виждал, нито бях чувал", слисан по детски обясни пред "Монитор" най-възрастният мировчанин Христо Ангелов.
"Боже, доживях, 63 години съм глуха, бяла лястовичка да видя", разнежи се пенсионираната бивша счетоводителка на АПК-то Йорданка Тодорова. Леля Йорданка не чуваше повторените по четири-пет пъти репортерски въпроси, докато не целуна птицата на надеждата. Като отведнъж започна да отговаря чевръсто. "Я, оправи се, взе да чува", взеха я на подбив съселяните є. "Ще повярвам аз на бяла лястовичка, ако дядо Ристю хвърли бастуна и тръгне прав", недоверчиво се усъмни в птичето селянин на средна възраст.
"Доживях бяла лястовица да видя - тя тука по тия места е летяла, не можеше да дойде на себе си Йорданка. С тая птичка, каза тя, са свързани надеждите на хората, искам да има работа, да живеем по-богато и да останат в България младите." "Лельо Данче, туй е лястовичка ма, не е златна рибка", закодошиха я пак мъже от селото, но това не помрачи радостта на жената.
Снимка: авторът
"Какво да я правя сега, явно още не е укрепнала, слезе от жицата и не можа да литне", умуваше кметът Валентин Христов. По опита, който има с домашните си гълъби и малките им, Вальо напълнил една спринцовка с вода, на върха є сложил мухичка и се превърнал в приемен родител за лястовичето. "Ако я върна, сигурно майка є няма да я иска в гнездото", колебливо обясняваше кметът. Чудел се дали да не я настани в една клетка и като укрепне, да я носи в Шумен, в градския зоокът за радост и надежда на деца и възрастни.
“Бялата лястовица е птица като останалите си събратя, само дето няма пигмент в перата", обясни пред "Монитор" Десислав Милев от Регионалната екоинспекция. Оцветяването най-вероятно се дължи на генетични изменения. Тези лястовички обаче се срещали рядко и хора почти не ги виждали, тъй като живеели кратко.
Заради отличителния си външен вид по-лесно се набивали на очи и ставали по-лесна плячка на хищниците. "Не знам как е оцеляла тази, изяждат ги много бързо", коментира Милев. Птичката от Мировци обаче не е класическа птица албинос, защото очите є не са червени, а както при останалите от нейния вид - кафяво-черни.
"Доживях бяла лястовица да видя - тя тука по тия места е летяла, не можеше да дойде на себе си Йорданка. С тая птичка, каза тя, са свързани надеждите на хората, искам да има работа, да живеем по-богато и да останат в България младите." "Лельо Данче, туй е лястовичка ма, не е златна рибка", закодошиха я пак мъже от селото, но това не помрачи радостта на жената.
"Какво да я правя сега, явно още не е укрепнала, слезе от жицата и не можа да литне", умуваше кметът Валентин Христов. По опита, който има с домашните си гълъби и малките им, Вальо напълнил една спринцовка с вода, на върха є сложил мухичка и се превърнал в приемен родител за лястовичето. "Ако я върна, сигурно майка є няма да я иска в гнездото", колебливо обясняваше кметът. Чудел се дали да не я настани в една клетка и като укрепне, да я носи в Шумен, в градския зоокът за радост и надежда на деца и възрастни.
ЧУДО НЯМА
“Бялата лястовица е птица като останалите си събратя, само дето няма пигмент в перата", обясни пред "Монитор" Десислав Милев от Регионалната екоинспекция. Оцветяването най-вероятно се дължи на генетични изменения. Тези лястовички обаче се срещали рядко и хора почти не ги виждали, тъй като живеели кратко.
Заради отличителния си външен вид по-лесно се набивали на очи и ставали по-лесна плячка на хищниците. "Не знам как е оцеляла тази, изяждат ги много бързо", коментира Милев. Птичката от Мировци обаче не е класическа птица албинос, защото очите є не са червени, а както при останалите от нейния вид - кафяво-черни.
СТУДЕНТИ СЕ ПУСНАХА ПО ЖИЦАТА
Късмет донесе лястовичката от Мировци за студентите от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". 307 души се явиха вчера на първия редовен изпит по български език и литература. В 8 сутринта Виктория Димитрова от Варна изтегли уникалния в историята на университета въпрос "Любимият ми разказ от Йордан Йовков".
Вероятно уплашени, че няма да съберат достатъчно студенти, при положение, че за едно място има едва кандидат и половина, от университета видимо решили да улеснят кандидатите и да не стесняват кръгозора им до един определен разказ. Бърза анкета в двора на вуза показа, че и тук гаранции няма. Голяма част от излизащите обясниха, че са решавали теста по български, а болшинството от избралите литература си хванали за есе разказа "По жицата".
Имаше и пълни каръци, като потенциален студент, който се качи в бургаска кола. "Писах за "Гераците" не беше много трудно", обясни младежът, който с един замах прехвърли повестта на Елин Пелин в библиотеката на Йовков. Комисията ще оценява правописната и пунктуационната култура на студента, както и доколко е запознат с историческите факти в литературния процес, доколко познава теоретичните проблеми, обясниха от университета.
Красимир КРУМОВ
