Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 - време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.
С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота, и примерът, който дава впоследствие с щедротата и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светецът от Байлово".
Около 2000 година решава да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.
Почти всеки ден Добри Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметник Александър Невски или църквата Свети Седмочисленици събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.
Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел на фона на упадналите морални норми.
Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.
Дядо Добри е аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живее в крайна беднотия, защото всички пари, които събира, отделя за дарения за български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната душа на стареца. Макар и изключително беден, дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства предоставени му от щедри граждани.
През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 г. дарява 35 700 лв на храм-паметник Александър Невски, най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Дядо Добри не е бил официално удостояван с почетни обществени звания. Въпреки това дядо Добри има страница в Интернет, създадена от хора, трогнати от делата на стареца. Домейнът на страницата се превежда буквално "Свети Добри". Дядо Добри също така има широк кръг почитатели в социалната мрежа Фейсбук, където едноименна група, създадена в негова чест, към юни 2013 има над 30 000 члена.
Десетки българи популяризират каузите на Дядо Добри сред българското общество. Мнозина предлагат да му се издигне почетен паметник или да се удостои с отличието "Човек на годината". Засега обаче обичта и признанието на хората към неговото дело остават най-голямата награда за добрия старец ...ОР+
Той е наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк… Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.
Тази година дядо Добри навърши 97 и продължава все така всеотдайно да дава на околните единственото си богатство – доброта, човещина. И на тази преклонна възраст той може да бъде забелязан от време на време из столичните улици в търсене на щедри хора за изпълнение на богуогодна кауза.
Дядо Добри от десетилетия събира пари за възстановяване на храмове из цяла България.
Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му люде. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им.
Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.
Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.
Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.
СЪДБАТА НА БЕЗСРЕБЪРНИКА
За живота на дядо Добри не са известни много неща. Добрият старец не желае известност и не иска да разгласява подробности от битието си. За него е достатъчно, че го знаят като добрякът, който събира пари и ги дарява за български черкви и манастири. Не смята, че личният му живот е по-важен от обществените му дела. Човекът с голямото сърце е роден през 1914 г. в с. Байлово, което е известно като родното място и на друг голям българин – Елин Пелин. То е закътано в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора.
Дядо Добри има четири деца, надживял е две от тях. Сега една от дъщерите му се грижи за него, въпреки че живее в София. Той не крие огорчението си от неверни слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя.
За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, не споделя.
Може би фактът, че в Байлово никога не е имало изобилие на материални блага или богати хора. Самият Елин Пелин пише: “Хубаво е моето родно село, хубаво е, но е много бедно.” Дядо Добри обаче прави родното си място богато духовно.
Откакто се помнят хората от селото, дядо Добри обикаля по черкви и манастири из България, за да събира дарения и да им помага. Съселяните му, които виждат почти всеки ден самарянина, са абсолютно сигурни, че той дарява всяка стотинка, която е попаднала в касичката му. Нищо никога не е оставил за себе си, убедени са те.
Скромен дом за голяма душа
Настоящият дом на дядо Добри е на няколко крачки от дома-паметник на съселянина му Елин Пелин. Защото светецът от
Байлово от години се е превърнал в истински аскет и е оставил удобствата на родната си къща на своите наследници и роднини.
Сега той живее в малка бедна стаичка в пристройка в двора на селската черква “Св. св. Кирил и Методий”. Въпреки че има легло, той предпочита да спи на пода, не иска да ползва никакви удобства на съвременната цивилизация.
На масичката в скромната стая има само комат хляб и резен домат, но те са му достатъчни, за да преживее поредния ден.
В зимното студено и неприветливо утро той може да бъде видян, запретнал ръкавите на стара черна престилка, да пренася дъски и пълни кофи из двора на черквата.
Около нея е затрупано с дървен материал и инструменти. Ремонтът на покрива вече е приключил, но има още работа по възстановяване на старата сграда. Парите за обновлението естествено са дарени от добрия старец. Въпреки натрупалите се години той активно помага в тежката работа на друг работник.
Черквата на селото е построена от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско през 1884 г. и е паметник на културата.
Наскоро обаче свещеникът е починал и за служби от време на време идва свещеник от съседни села. Затова дядо Добри отваря сутрин черквата и я затваря вечер.
Пътник от миналото или… от бъдещето
С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от много хора и като пътник от миналото.
Той повече прилича на най-светия аскет за българската църква св. Иван Рилски, отколкото на съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идва от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи.
В същото време дядо Добри е пътник… от бъдещето в буквалния смисъл и не спира да пътува между родното си село и други места, за да продължи своето богоугодно дело в подкрепа на църквата и духовността. Докато бил млад, Добри Добрев редовно изминавал разстоянието от Байлово до София пеша, то надвишава 25 километра.
Вече обаче не може да разчита на старческите си крака и използва автобус. Тъй като много добре го познават, често шофьорите не му искат дори пари за билет. Той често разчита на щедростта на минувачи, за да си осигури и необходимата храна за деня. През лятото се случва дядо Добри да бъде видян как похапва сладко подарена му зряла диня.
Светите мисии
През последните години дядо Добри най-често отива в храма “Св. Александър Невски” и черквата “Св. Седмочисленици” в София. Там той събира парите, нужни за реставрацията на Байловската черква “Св. Кирил и Методий” – 10 000 лева. Направил е дарения за обновяването на черквите в Калофер и Поибрене.
Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци.
Най-мащабното дарение обаче, което спомага за популяризирането на делото на светеца от Байлово, безспорно е за храм-паметника “Св. Александър Невски”.
Непосилната сума от 35 000 лева добрият дядо е събирал години, за да отиде в най-големия християнски храм у нас. Това става през май 2009 г., когато старецът намира секретаря на църковното настоятелство Стефан Калайджиев и му споделя намерението си да направи голямото дарение. Оказва се, че парите са внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. Двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си.
Според Стефан Калайджиев даренията от хора, посещаващи храма, средно годишно възлизат на 2000-2500 лв. Те се правят основно около различни празници.
Дарените от дядо Добри пари са за обновлението и препозлатяването на престола в “Ал. Невски”, купени са нови покривки и завеси, отстранен е теч.
Като израз на благодарност хора от храма начело с отец Тихон са посетили скромния дом на аскета в Байлово и са му предложили помощ за купуването на мебели от първа необходимост. Светецът от Байлово обаче отказал всичко.
Това е човек който събира добродетели, бере и събира плодове за вечния живот, обобщава секретарят на настоятелствотото на “Александър Невски”.
Изброените дарения са само част от известните. Останалите са достояние на онзи, за чиято прослава се събират.
Източник saintdobry.com
Много хора са го питали защо живее така. Старецът обикновено отвръща, че е сторил голям грях. Роден през юли 1914 година, възрастният човек може да бъде срещнат най-често пред църквата "Свети Седмочисленици" в столицата или в пристройката на храма в двора на родното си село Байлово.
Има четири деца, но не може да се похвали, че те проявяват разбиране към неговия подвиг.
А той е избрал да бъде божий странник, благодетел на български храмове и манастири. Не помни точно откога е облякъл своята власеница, не може да каже колко километри е изминал пеша. Преди години е вървял пеш от София до Байлово и обратно, а сега пътува с автобус.
Сам се гледа, не готви, кара на пости, не пие и не се оплаква. „Светецът от Байлово”, както го наричат съселяните му, е оставил къщата на сина си и в момента живее в постройка в двора на църквата, където изпълнява доброволно службата на клисар.
Така е описан добрият Дядо Добри от с.Байлово в група във Фейсбук, създадена във възхвала на делото му. Хората, които са я създали, са категорични – той е единственият жив светец сред нас.
На млади години не е бил чак толкова вярващ. Твърди, че майка му Катерина сама отгледала няколко деца, защото баща му загинал в Първата световна война. Тя сама си е карала дърва от гората и се е справяла с живота. Изучила бай Добри до четвърто отделение.
Доколкото помни се оженил, когато „дошли германците“. Това станало около 1940 г. Имал четири деца. Някои от тях починали.
За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, не споделя.
През последните години дядо Добри най-често отива в храма "Св. Александър Невски" и черквата "Св. Седмочисленици" в София. Там той събира парите, нужни за реставрацията на Байловската черква "Св. Кирил и Методий". Така през 2005 г. той дарява 10 000 лева за възстановяването й.
Но добрите дела на Дядо Добри не спират дотук. През 2007 г. той дарява общо 25 000 лева за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци.
През следващата 2008 г. добрият старец събира още средства, които предоставя за реставрация на черквата в Калофер.
Година по-късно Дядо Добри дарява 35 700 лв. за храм-паметника „Александър Невски“.
Хората, които са имали възможността да го срещат, да му стиснат ръката и да я целунат, сякаш след това са преобразени. Като че ли успява да всели поне част от цялата доброта и човечност, която носи у себе си, върху другия.
Ето и разказите на част от хората, докоснали се до светеца от с.Байлово и споделили вълнуващия момент в страницата му във Фейсбук.
Ертане Нуман:"Изключително съм щастлива да споделя с вас днешната си среща с дядо Добри. Седях и го изчаках да си хапне прасковата, докато си чакаше автобуса. Отиде до кошчето да изхвърли костилката и почисти около кошчето и другите отпадъци. Седнах до него, протегнах ръце за поздрав, той с усмивка и прегръдка протегна неговите. Веднага се започна разговор за Бога...говорихме, говорихме и се смяхме.
Всичко което си казахме, всички ние добре го знаем, но уви...забравяме! Благословен да е Дядо Добри и всички други като него, за които основният смисъл на живота е да даряват доброта! А в личен план след срещата си с него се чувствам като нова. /в този момент от живота ми имах нужда от едно рамо/. Определено няма случайни срещи...
На стената си имам снимка с него. Не искам да ви я натрапвам, а само да споделя хубавата среща. С уважение Ертане."
Лилян Луков: "Няма да забравя първата си среща с дядо Добри,тогава не му знаех името,беше преди около 10 години пред Александър Невски. Както винаги минавах с баща ми да запаля свещ за успех след тежък изпит. На вратата ме посрещна беловлас старец, помислих си, че е поредния обикновен просяк. Поклони ми се... Тогава срещнах погледа му-смирен, влажен, сякаш досега беше плакал, някак си ме притегли и не можах да отвърна очи. Бръкнах в джоба си и извадих монетите, не ги броях, просто ги пуснах в кутийката. Той се просегна, хвана ръката ми и я целуна.
Бил съм може би на 12... притесних се, ръката ми някак си подсъзнателно се съпротивляваше, но той я издърпа, приближи се и я целуна. Явно света около нас ми беше придал присъщата за съвременния българин недоверчивост и страх. След като ме целуна, ме благослови, а тогава най-неочаквано за мен, иначе грубия ми баща ми каза: "Целуни и ти ръка на човека!". Нямаше нужда... може би от срам вече бях посегнал към ръката му. Тогава дядо Добри на свой ред се възпротиви... явно му се случваше много рядко да отвърнат на жеста му със същото. Целунах ръката му плахо и набързо, той ме погледна с някакво особено умиление и блясък в очите, а в същото време не спираше да ми се кланя и да ме благославя... сякаш искаше да отвърне на доброто с още по голямо добро...
В минутите след това механично си купувах свещичка, палех я и се кръстех, пожелавах си успех, но мислех за случката от преди. Чувствах се щастлив и лек, сякаш ми беше дал сила и ми беше отнел напрежението и страховете. Бях направил добро...
Този изпит взех успешно, както и много други след това. Когато можех, наминавах покрай Невски, срещах се отново с добрия старец, вече без притеснение. По Божията воля сега съм студент по медицина, удава ми се възможността да помагам с каквото мога на хората и отново и отново да изпитвам онова чувство на удовлетвореност, което изпитах тогава. Решил съм като се дипломирам след някое и друго време да намеря дядо Добри, дано е жив и здрав и да му кажа, че е оставил следа в живота ми... може би неговите благословии помогнаха да стигна дотук, само Господ знае..."
Диана Николова: "В петък седна до мен. Чаках автобус за Елин Пелин. Седна на пейката до мен. Чакаше маршрутка за Байлово.
Заговорих го, но не чува... стана ми кофти. Станах и отидох до близкия магазин, взех две кисели млека и се върнах на пейката. Отворих едното за да го изпия. Другото му го сложих в ръцете без да казвам нищо... само му се усмихнах. След 2-3 минути ме заговори. Говори не много ясно, но се разбира. Каза ми много умни неща. По едно време очите ми се просълзиха... помогнах му да се качи на маршрутката и се насочих към моя автобус. Докато пътувах се замислих... докато говорих с него имах чувството, че говоря с не-човек, той излъчва много силна положителна енергия и спокойствие. Жив и здрав да е"
Нина Сестримска: "Познавам дядо Добре повече от 40 години, закърмена съм с неговите притчи, от дете се взирах в добрите му очи и се чудех на странните му дрехи. И сега през август минах да го видя в тясната му одая в двора на църквичката, но само прясно окосеният двор и подпряната коса на едно дърво свидетелстваха за неговото присъствие. Светият старец някъде се беше запилял да върши добрите си дела и разочарована си тръгнах, без да се докосна до благата му усмивка."...ОР+